ПТИЦИТЕ ЛЕТЯТ ДО БОГА – поезия на Деси Цветкова

ПТИЦИТЕ ЛЕТЯТ СЪВСЕМ ДО БОГА

Празничният удар на сърцето
Влива свойте звуци в тишината.
Чувствам как политам неусетно,
Литвам и не мисля за обратно.
Горе се усещам като птица.
Рея се, прозрачно необятна.
Даже да се сблъскам е различно,
не е като долу, на земята.
Може да попадна във вихрушка –
ще се вдигна две нива по-горе.
Само че не трябва да се спускам,
иначе съвсем ще ме съборят.
Плувам във въздушното течение,
хич не мисля да се връщам долу.
Вече ме примамва там, над мене,
за обратно нямам дори воля.
Горе ще кръжа, докато мога.
Няма да се дам на тези долу.
Птиците летят съвсем до бога,
а пък долу има само хора.

ШАХМАТНО

Цял ден
по шахматната улица
подскачат.
Опитват по диагоналите
на офицерите,
с конски гамбит пробват – затлачва се…
Отсреща
ги чакат
вражеските топове,
няма опция за реми,
за рокада
са все готови…
Никой не знае кой е царят дори,
но всички искат да са му цариците…
Нависоко се целят…
Тичат, завиват,
още малко ще се хванат
и за крилете на птиците,
но всъщност правят
грешка след грешка…
Няма огледала,
да се видят,
че са просто пешки…

*
Отлита лятото
на крилете на птиците.
Обикаля света…

Деси Цветкова