РАКИЯ – ренсаку на Илия Димов

(след Сатока Танеда)

Ухото в ракия,
поетът сънува,
думи плуват.

Ракийна мъгла,
поетът затънал,
в морето на вдъхновение.

Купонджийски стил,
поетът прославя,
ракийната вечер.

Поетът пие,
думите се пишат,
на дъното на чашата.

Ракийна вълна,
поетът се качва,
на върха на стиха.

След последната чаша,
вечерта тихо се спуска,
поетът пее.

Илия Димов

предложени за „Човек. Антология на българското хайку“