В ПАМЕТ НА ЛЕВСКИ – поетичен венец от стихове на Добрина Симова, Йордан Борисов , Петър Пацев, Стоян Михайлов, Тодор Билчев, Харалан Недев
В ПАМЕТ НА ЛЕВСКИ
.
Той,
Левски,
в сърцето
на всеки е
важна светиня!
.
Днес
в кого
надежда,
народе, мой,
с теб да имаме?
.
Връх,
сърце,
светлина,
Апостолът
е в нашта страна!
Добрина Симова
СВЕТЕЦЪТ
На В. Левски
Величие и днес е той чутовно!
Ангелогласен дякон и светец.
Столетие върви със нас съдбовно
И знаме е за честния борец.
Летеше мисълта му в небесата.
Ламтежът му единствен – Свобода!
Емблемата – револвер и кама.
Въстание, всеобщи бунт – целта!
Светец – безсмъртие за цял народ!
Каквото каза – каза го на вси…
Исус, що ядно рече: – Брат, беси!
Йордан Борисов
ДЯКОНЕ, ДЯКОНЕ…
Днес всеки те хвали и всеки те тачи,
а ти беше сам, обесен във здрача,
сред хиени и вълци, образ голям,
гордо изправен, смел, неразбран!
Гробът е празен, за твоите кости
водят се спорове, търсят ги още,
мрачен и грозен е днешният вой,
предатели много, нарекли те – свой!
Кичурите руси и тефтерчето малко
са нашата памет, забравена, жалко,
духът ти самотен някъде броди,
с въпросите четири, написал – народе????
Народ без памет, народ оскотен,
народ лицемерен, народ озлобен,
за тебе се сеща, когато си нужен,
страхът да измие, срамът си заслужен!
Дяконе, Дяконе, име светило,
нас ни погребаха – черно, чернило…
Грабят България – наша Родина,
напразно се бори, напразно загина!
Петър Пацев
БЕЗСМЪРТИЕ
На безсмъртния Апостол на свободата –
Васил Левски!
В очите ти Апостоле прозира
на бурята напираща успеха!
Те строгост и любов в едно събират –
чист извор за народна са утеха!
Сред хорицата бедни, на свещица
изливаше ти словото опасно…
Прелиташе Балкана като птица
и срещаха те изгревите ясни…
Навред, кама кръстосал със пищова
ти съидейници народни кле!
За делото – на смърт да са готови
байрякът щом навреме призове!
Жив огън сипеха следите твои –
чертаха пътя свят за цял народ.
Ковеше тъй в България герои,
с които тя намери своя брод!
В едно тефтерче, цял отчет ни даде –
маслинките, дори изял не скри!
Урок към нас и бъдните предаде,
как харчат се народните пари!
Не те уплаши черното бесило –
отрече и Светия благослов…
За Българско – отечеството мило
изкупник пред олтара бе готов!
Над твойта прозорливост днес мъдреем –
тя съдник е в победи и беди…
Безсмъртие апостолско ни грее,
що майчица България роди!
Стоян Михайлов
С ЛЮБОВ ДО СВОБОДАТА
Нагоре само ти вървеше.
Макар да бе отдавна на върха.
Но нашата душа държеше,
детенце, както майка, за ръка.
И след бесилото не спираш
нагоре да ни караш да вървим.
Бореца в нас да провокираш.
Но първо себе си да победим.
Да извървим и ние пътя,
по който до върха достигна ти.
Но не със злоба, с ум размътен.
С любов към Свободата се лети!
Тодор Билчев
АПОСТОЛЕ…
Апостоле, под портрета ти на сянка
днес много, много псевдобългари седят,
потънали в престъпна, тежка дрямка,
блажени сънища спохожда им сънят!
А други пък се мъчат в твойта рамка
/ о, срам!/ над твоя образ да се извисят
и грачат като всяка черна вранка,
и правят опити и теб да опетнят.
И питам те, Апостоле, кажи ми:
ти мислил ли си, че след теб ще се родят
такива изроди неотразими,
които с дявола ще се сродят
и с пъклени дела неизброими
държавата за юдници ще продадат?!?
Харалан Недев
