РАЗПЯТИЕ СЛЕД БЪДНИКА – поезия на Тодор Билчев

БЪДНА БЪДНИ ВЕЧЕР

Смълчан, светът празнува Бъдни вечер.
Но тя единствена е. И е дама.
Защо ли като множества изречен
е тази Бъдна Бъдни вечер само?

Дали е от значение туй всичко?
Или е празнодумие отново?
Щом в тази нощ се бъдеще предрича
е важно да е вярно всяко слово.

А във деня след туй щом Бог се ражда
и цял светът празнува Рождеството,
в преддверието му е много важно,
че Бъдни го изрича обществото.

Навярно, че след нея ще са много.
И всички богове след туй ще бъдат.
Но не забравяйте, един е Богът.
Макар и вечерите да са Бъдни.

24.12.2025 г. 19.19 ч. Бъдни вечер
Обретеник

РАЗПЯТИЕ СЛЕД БЪДНИКА

Ти Бъдни вечер сам дали си срещал?
Без Господ, който нероден е още?
Без обич даже във кръвта гореща,
с която си прогонвал дявол нощем?

Ти чувал ли си тихо самотата
как със бутилки разговаря само?
А щедро ти, отворил ѝ вратата,
за милост коленичил си сред храма?

И свещите горят. Отмерват време.
Преди и след присъствието Боже.
Човекът бавно се превръща в племе.
А после казва, че и сам ще може.

И тъй до днес посреща Бъдни вечер.
Със упование и със надежда.
Очакващ Господа да дойде вече.
Без Бог. В ръце със гранче лунна прежда.

Ти сам дали си срещал вечер Бъдна?
Без никой. Даже неродени Господ?
В огнището да тлее бавно бъдник.
Душата ти да е обрасла в троскот.

Дано на теб това не ти се случва.
Роден ти Господ Бога да Го видиш.
Не се ли в чакането Бог получи,
разпятие за всички се предвижда.

24.12.2025 г. 19.59 ч. Бъдни вечер
Обретеник

ДА РАЗПЛАЧЕШ СМЪРТТА

Умира всеки сам. И сам се ражда.
Макар да е сред милиони хора.
Сценарии съдбата ти погажда.
Не може с нея никога да спориш.

Какво да сториш тука само можеш,
от тебе нищо пак щом не зависи?
Да бъде жив човек е трудно, сложно.
Дамоклев меч над всеки е надвесен.

Затуй впрегни се здраво във хомота.
Умираме, щом ние сме родени.
Но нека тъй да извървим живота,
смъртта да плаче, след като ни вземе.

25.12.2025 г. 19.19 ч. Рождество Христово
Обретеник

Тодор Билчев