Понякога най-нежните поетични гласове пристигат тихо, без увод, без представяне, само с няколко кратки стихотворения, които сами говорят за себе си. Така се появи и Дима Чонова в нашата редакционна поща: с миниатюри, които носят лекота, естественост и онзи фин вътрешен ритъм, характерен за кратките форми. Вятър, ден, детство, ябълка, ментов чай – кратки мигове, ежедневни жестове, превърнати в поезия. Представяме Дима Чонова като нов автор в списанието, с уважение към този деликатен, ненатрапчив, но зрял поетичен поглед.

РОСАТА ПОМНИ – тристишия и хайку на Дима Чонова

вятър уморен
подгонва влюбени думи
отнася шапки

ах, прецъфтяха
градините ни вече
росата помни

усилен прилив
от думи ме връхлита
само ги записвам

червена ябълка
се изтърколи
от картината, как да я срежа?

ментов чай
с бабини приказки –
на превала на детството

протърка си деня обувките
и вятър шапката му грабна
накрая залезът приспа го

дърпах деня за ръкава –
гладно циганче съм
да ми купи някой симид

Дима Чонова