В рецензията си за Дария Георгиева, Людмила Данова представя едно от най-ярките млади имена в съвременната българска литература – авторка, която на крехка възраст вече има три книги и над сто награди. За нас е чест и нейното трайно присъствие в сп. „Картини с думи и багри“ от началото на 2022 г. Дария е част и от издателството gabriell‑e‑lit чрез участието си в няколко сборни електронни книги (ренсаку и тан-ку), където още в ранните си текстове показва силен вътрешен глас и дълбока чувствителност, както и способност да общува творчески с множество автори. В своята рецензия Людмила Данова подхожда лично и емоционално – не просто анализира, а разказва за пътя на младата авторка, за темите, които я вълнуват, и за зрелостта, с която Дария превръща болката, любовта и себепознанието в литература. А скоро ще представим и специален подбор на Людмила от книгите на Дария.
ЗА ДАРИЯ ГЕОРГИЕВА И НЕЙНИТЕ КНИГИ – рецензия на Людмила Данова
Дария Благовестова Георгиева, или просто Дари, е родена на 12-ти ноември 2007 г. в град Плевен.
През лятото на 2020 г. тя написва първите си разказ и стихотворение, а в края на същата таланта ѝ открива г-жа Анелия Атанасова. Заедно с нея, Дария започва да участва в литературни конкурси и с много старание подготвя всяко свое ново произведение.
От есента на 2021 година учи в паралелка „Екскурзоводско обслужване“ в Професионална гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ град Плевен. Тя печели над 100 награди, сред които и три първи места в категория „поезия“ на национални конкурси, включени в календара на МОН: Национален конкурс по народно приложно изкуство „От Коледа до Васильовден“ 2022г., Национален конкурс „Моите детски мечти“ 2023г., Национален конкурс за есе и стихотворение „Живеем в земята на Ботев“ 2023г.
Основните теми, които засяга в творчеството си са Любовта – като висша форма на душевно израстване, Страданието – доближаващо ни максимално до Бога, Невинността – която е сама по себе си красота, поезия, Щастието – което е въпрос на личен избор!
Дебютната ѝ стихосбирка „Обикната от болката“ включва стихотворения, писани през 2022 и 2023 година. Създадена като култ към душевността, книгата пренася читателя в детско-моминското сърце на авторката и пленява със своята искреност. Нея вече представих на читателите на списанието.
Втората книга на Дария Георгиева е ”Библия на сърцатия човек”, която горещо препоръчвам и сега ще засегна накратко.
„Библия на сърцатия човек“ не е просто книга. Тя е завръщане у дома.
В един свят, който често ни кара да забравяме кои сме, този сборник от 33 приказки в стихове – вълшебни кодове, които отключват вратите към собствената ни душа, чрез простички, но дълбоки образи ни разкрива големите истини, които винаги сме носили в себе си, но някъде по пътя сме загубили.
И ето, че в ръцете ми е и новата, трета книга на Дария – Себедарявам/2026/Медиатех – Плевен. Изданието е много красиво, оформено като автотерапевтична книга. Дария има афинитет към психологията и тази книга доказва способностите на младата талантлива авторка. Съвсем в началото на изданието има страница за послания, където Дари оставя по няколко думи към читателя, персонално към всеки, закупил книгата. Следва авторски предговор и
Въведение в душата ми от ближните ми по перо – тук са включени стихотворения за Дария от нейни читатели и приятели поети.
Книгата е разделена на две части: първа част – Моят автотерапевтичен дневник и втора част – Поезия за пътя към себегрижата.
Първата част е съставена от писма, създадени като терапевтично писане за освобождаване от травми и също така за себепознаване и любов към себе си. Идеален пример са тези писма, за това колко силно авторката се е свързала със себе си. И колко безгранична е силата на писаното слово. Искрени поздравления и адмирации към Дария за споделеното знание, защото това са лични писания, които биха помогнали на много други, изпаднали в трудности и периоди на болка и себеоткриване.
Във втората част от стиховете, чрез които авторката също се изцелява и пише по време на автотерапевтичния си път. Аз ще се спра само на заглавното – Себедарявам. Защото носи главното послание на книгата.
Това е изключително въздействащо, дълбоко лично и емоционално стихотворение, което изследва темите за себепознанието, себеприемането и личната свобода. В центъра на творбата е изграждането на здравословна връзка със собственото „Аз“ – процес, който често изисква смелост, за да се преодолеят обществените очаквания и вкоренените страхове.
Темата за здравословния егоизъм и себеуважението присъства още в първия стих, където авторката заявява:
„Когато себе си избирам, вместо другите…“.
Това не е проява на арогантност, а на осъзната нужда от самосъхранение. Текстът разчупва табуто, че човек винаги трябва да поставя чуждите нужди пред своите. Да избереш себе си означава да си дадеш право на глас, на защита („когато се боря, крещя, защитавам се“) и на уязвимост („когато плача до късно за себе си аз“).
Преодоляването на страха и устойчивостта е следващата тема.
Втората строфа показва силата на духа и способността за възстановяване след житейски падания:
Устойчивост:
„Когато падам и веднага изправям се“ – символ на непримиримостта и вътрешната сила.
Нежност към себе си: Контрастът между битката и самообичта е много красив – „когато нежно се галя – сякаш с перо“.
Авторката показва, че силата не изключва мекотата, човек има нужда от собствената си ласка и прошка.
Баланс: Обединяването на „разум“ и „любов“ показва стремеж към вътрешна хармония и цялостност.
Защита на „Вътрешното дете“ се въвежда в трета строфа с психологическия мотив за Детското Аз:
„Когато на никого не разрешавам
на Мен, на Детското ми Аз да крещи…“.
Това е мощен акт на поставяне на граници. Авторката влиза в ролята на закрилник на собствената си чиста, автентична и уязвима същност. Гордостта след провала и себеподкрепата в моменти на болка показват зрялост – способността да бъдеш своя собствен най-голям съюзник.
Кулминацията: Какво означава „Себедарявам“?
Финалът на стихотворението обобщава житейската философия на лирическата героиня. Думата „себедарявам“ е прекрасен неологизъм, който носи двойно значение:
Да се подариш на света в най-чистата си, автентична форма, без маски.
Да подариш на самата себе си правото да съществуваш пълноценно.
Отговорът на въпроса какво прави тя в този живот е кратък, но мощен:
„Аз живея, уча се, обичам, аз себедарявам!“
Стихотворението е своеобразен манифест на женската сила и емоционална независимост. То е написано като изповед. Използваната анафора („Когато…“) в началото на строфите придава на текста ритъм и натрупване на емоция, което води до катарзисния и горд финал. Това е творба за триумфа на духа над страха и за святото право на всеки човек да бъде верен на себе си.
За финал ще кажа само прочетете книгата. Заслужава си! Аз следя творчеството и развитието на Дария Георгиева и не се съмнявам в бъдещите успехи на талантливото момиче. Във всяка житейска област! Сега искам само да кажа: Благодаря, Дари, че допускаш читателите си толкова близо до себе си, до същността си, направо в душата си.
Людмила Данова
