ЩОМ ТОПЧЕТО ПУКНЕ – стихотворение на Тодор Билчев

На Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева, наречена Райна Княгиня –
с дълбок поклон и искрена възхита, и в памет на 170-та ѝ годишнина на 18.01.2026 г.

От тъмните дебри, за всичко невинни,
изправят се хора, вина да поискат
от първите, гдето през всички години
ги лъжат и грабят. И техните близки.

Че нищи били са. И тъй продължават.
Далеч те напред са си взора прострели.
И тука пребъдват, и тъй си остават
сред мигове бъдещи, гдето са спрели.

С топори ги плашат, със газ ги убиват.
Но пак вековечни, живота пленяват.
Родените нищи във битки загиват.
Но свободата си на никой не дават.

Пребродили слогове, бърда, паланки,
тъй все величави и горди ще бъдат.
Дошлите от български, скромни землянки,
те само ще могат най-честно да съдят.

И нека развяват байраци зелени.
Глогинки им махат сред шумнали храсти.
Сърцата са горди. Кръвта е червена.
Единствено в битки народът пораства.

Тъй както пораснал бе с твоето знаме.
Което съши го с любов и омраза.
С любов към народа, що робство не трае.
И с вик да въстане, врага да накаже.

А пламъка с дързост, борба за живота,
във него ти който с душата си вдъхна,
и днеска блести, отхвърля хомота,
под който пак роба целят да издъхне.

И щете колете, и щете бесете,
пак днеска ти гордо в света ще извикаш.
Княгиня свободна и през вековете
ще търси народът по твоя прилика.

Че знае, когато на съд го изправят,
ще има кой гордо пред всички да каже:
„Уших аз байрака и тук го развявах.
И знак за свобо / да поставих му. Даже.

Защото не искам да бъда робиня.
Отечество родно свободно харесвам.
Че българка аз съм. Достойна. Княгиня.
Щом топчето пукне, светът цял се стресва.”

15.01.26 г. 9.09 ч., Русе

Тодор Билчев