ВЪВ ФОКУСА НИ: СТЕФАН СТАМБОЛОВ
130 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО МУ
30 януари 1854 г., Велико Търново – 6 юли 1895 г., София
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е български политик, революционер, журналист и поет…
Така започва биографията му в уикипедия.
Портрет на Стамболов, 1895 г. худ. Георги Данчов
Но в други източници „журналист“ и „поет“ предхождат „политик“ и „революционер“. Той влиза с емоцията и заряда за промяна във всяко от тези поприща двайсетгодишен и оставя своята ярка, незаличи-ма следа в нашата културно-политическа история.
*
Роден е в Търново на 30 януари (12 февруари) 1854 година. Баща му е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан расте в обкръжението на революционери като Христо Иванов-Големия, отец Матей Преображенски-Миткалото, Христо Караминков-Бунито.
Учи в родния си град, а след това в Духовната семинария в Одеса (1870 – 1872), но не я завършва, тъй като е изключен поради връзките му с руски революционери. През 1873 г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за Румъния.
*
През август 1874 г. е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет. През есента на същата година е изпратен от БРЦК в България, за да съживи революционните комитети, разбити след гибелта на Васил Левски. Заедно с Христо Ботев, през август 1875 г., Стамболов свиква ново общо събрание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за въстание в България и го изпраща като апостол в Старозагорско. След неуспеха на Старозагорското въстание е принуден да се завърне в Румъния. През ноември–декември 1875 г.
Стамболов председателства Гюргевския комитет, който решава да организира нов опит за общо въстание в България през пролетта на следващата година. Определен е за главен апостол на Търновския революционен окръг и започва дейността си в края на януари 1876 г. Първоначално се установява в Горна Оряховица, след това в Самоводене, откъдето координира подготовката на въстанието в района между Търново и Русе. Конкретният му принос е в агитацията сред населението, подбора на въстанически ръководители, събирането на парични средства и стратегическото планиране на въстанието, но усилията му за въоръжаване на населението остават без успех.
След преждевременното избухване на априлското въстание в Панагюрски революционен окръг, лидерите на съзаклятието в Горна Оряховица са арестувани, а опитът на Стамболов да вдигне на бунт Самоводене пропада, след което той се връща в Румъния.
*
Там взема участие в ръководството на Българското централно благотворително общество и е редактор в основания от Ботев вестник „Нова България“.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на руския ежедневник „Новое время“, Петербург. Участва в кампанията за доставка на храна и фураж за действащата руска армия.
*
През юли 1878 г. произнася знаменитата си реч „Защо ни разсякоха“, в която призовава да не се приемат решенията на Берлинския конгрес, дори ако това означава България да остане под османско владичество. Още тогава той осъзнава опасността от разединението на българската нация, което ще дойде като резултат от различния статут на българските земи. В края на август 1878 г. Стамболов става един от учредителите на търновския комитет „Единство“, който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България. Търновският комитет образува организационна мрежа в цяла Северна България и сътрудничи с комитетите в южната част на страната за набиране на доброволци, оръжие, боеприпаси и храни в подкрепа на въоръжената борба за освобождаване на Македония.
Като деец на Либералната партия и член на парламента, Стамболов взема участие в съединистката акция от пролетта на 1880 г. Заедно с други политически представители в София съставя план за обединение на Княжество България и Източна Румелия, който предвижда организирана агитации в Южна България и подготовка на княжеството чрез закон за народното опълчение и държавен заем.
През май заминава за Сливен, където съдейства за съставянето на таен централен комитет от румелийски общественици, но по инструкции от софийското правителство сдържа дейността му до приключване на дипломатическите сондажи в Европа. Неблагоприятните резултати от сондажите обричат акцията на неуспех.
*
В началото на септември 1885 г. Стамболов е председател на Народното събрание и е между първите лидери на Княжество България, които подкрепят Съединението, обявено в Пловдив от източнорумелийски офицери и дейци на Българския таен централен революционен комитет.
Той съставя прокламацията, с която на 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се нагърбва със защитата му.
След избухването на Сръбско-българската война се записва за доброволец в армията.
*
Още по времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Избран е за депутат в Първото (1879), Второто (1880 – 1881) и отново в Четвъртото обикновено народно събрание, което оглавява като председател от 1884 до 1886 г. Неговата принадлежност към либералното политическо пространство не е случайна, тя е проекция на вътрешната нужда на индивида да отстоява и да работи за утвърждаването на своите морално-политически възгледи, а именно новите за българина ценности на либералната демокрация, в които свободната воля има превес над статуквото и диктата на патриархалния морал, бит и личностно осъществяване. Недвусмислени следи от тази негова позиция можем да намерим в ранното му поетично творчество
Със статиите си във в-к „Целокупна България“ през лятото на 1879 г. Стамболов си изявява като един от водачите на агитацията срещу правителството на консерваторите и има основен принос за побе-дата на либералите на парламентарните избори в края на септември. На същите избори е избран за депутат и утвърден от мнозинството в Народното събрание, независимо, че по това време е все още далеч от изискуемата минимална възраст от 30 години (той е едва на 25). Стамболов е един от непримиримите, които принуждават правителството на Тодор Бурмов да подаде оставка. Противопоставя се на съставянето на коалиционен кабинет и по този начин е сред тези, които предизвикват преждевременното разпускане на събранието от княз Александър Батенберг.
*
По време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) Стамболов се оттегля в Търново, където набира масова подкрепа и работи за привличане на руските генерали от правителството към каузата за възстановяване на Търновската конституция. При посещението на министър-председателя Леонид Соболев в града през септември 1882 г. организира няколкохиляден митинг в подкрепа на конституцията.
В началото на август 1883 г. Стамболов заминава за София в безуспешен опит да прокара собствен проект за помирение на либерали и консерватори, който предвижда решението за конституцията да бъде взето от Велико народно събрание, излъчено по демократичния избирателен закон от 1880 г., и задържане на Соболев на министър-председателския пост. Предложението не е прието от княз Александър Батенберг. Той прекратява пълномощния режим по договореност с партийните водачи Драган Цан-ков и Григор Начович и отстранява от власт руските офицери, въпреки протестите на руската дипломация.
Макар и несъгласен с намеренията на Цанков да прокара консервативни изменения в конституцията, Стамболов парира стремежа на „непримиримите“ либерали за разцепване на Либералната партия. След изборите през май 1884 г., посредничи без успех за изглаждане на противоречията между умерения Цанков и водача на „непримиримите“ Петко Каравелов. Отхвърля предложението на Цанков да бъде избран за председател на парламента и подкрепя кандидатурата на Каравелов при окончателния разрив между двете крила на партията. Избран е за подпредседател, а след оставката на Цанков и заемането на министър-председателския пост от Каравелов, става председател на Народното събрание.
Поддържа законодателните инициативи на каравеловото правителство, включително законите за държавна собственост и експлоатация на железниците и строежа на жп линията Белово – Вакарел със средства от фиска и външни заеми.
*
Деветоавгустовският преврат заварва Стамболов в Търново. Като председател на Народното събрание и един от най-авторитетните общественици от това време, името му е включено в състава на правителството, обявено от заговорниците, но той самият отказва всякакво съдействие и оглавява (15 август 1886) наместничество, което с помощта на южнобългарските войски връща княз Александър Батенберг в София. Това става против волята на руския император Александър III, който в крайна сметка принуждава Батенберг да се откаже от престола.
След абдикацията на Батенберг, Стамболов става един от тримата регенти, които управляват страната единайсет месеца в условията на остра политическа криза.
Като регент Стамболов се опитва да използва абдикацията на Батенберг, за да подобри българо-руските отношения, но не спира репресиите на правителството на Васил Радославов над русофилите. В същото време Русия не пести усилия да манипулира вътрешната политика на Българското княжество. Това води до проруски бунтове в страната в края на ноември 1886 г.
След оставката на Радославов като министър-председател, през юни 1887 г. за княз е избран Фердинанд Сакскобургготски.
*
След избора на новия княз Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия. Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава.
По време на управлението си (1887 – 1894), Стамболов успява до голяма степен да постигне целите си, като една от основните е вътрешната стабилизация и стопански просперитет.
*
Външнополитическата ориентация към Австро-Унгария и Великобритания позво-лява на Стамболовото правителство да увеличи разходите за модернизиране на арми-ята, администрацията и пътната инфраструктура чрез заеми от тези две страни.
По времето на Стамболов са завършени жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград и Ямбол с Бургас, започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Македония, преустро-ени и разширени са варненското и бургаското пристанище.
Правителството и народното събрание насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници. В резултат и на тези усилия между 1887 и 1894 г. в България изникват 80 нови фабрики.
*
Международното положение на България остава несигурно заради категоричния отказ на Русия да признае избора на нов княз от Третото Велико народно събрание.
Останалите Велики сили следват руския пример, за да избегнат пряка конфронтация с Петербург.
Участник в подготовката на три безуспешни въстания за национално освобождение и обединение, като министър-председател Стамболов се опитва да защити българските интереси в Македония в рамките на Берлинския договор. Той лично направлява външната политика на страната чрез външните министри Георги Странски (1887 – 1890) и Димитър Греков (1890 – 1894).
Стамболов счита, че основна заплаха за българските национални интереси в Македония е не османската власт, а емисарите на съседните балкански държави. Затова отказва предложенията на Сърбия (август 1889) и Гърция (юни 1891) за антиосмански съюз и подялба на Македония и търси разбирателство по въпросите за правата на българите в тези земи от Високата порта.
*
Съчетавайки постъпките в подкрепа на Българската екзархия с натиск по редица въпроси от българо-турските отношения, той постига утвърждаване на позициите на българските училища и българското духовенство в областта.
През юли 1890 г. султан Абдул Хамид II издава пълномощия (берати) за български владици в Скопската и Охридската епархия, след като българският министър-председател нарежда демонстративно спиране на изплащането на източнорумелийския дълг за Портата. Заканата на Стамболов, че ще прекъсне преговорите за наема на железницата Вакарел – Саранбей, спомага за издаването на берати за Велешко и Неврокопско през април 1894 г. По същото време султанът гарантира правото на българските митрополити и общини да откриват училища и да издават разрешителни за учителите в Македония.
*
След провала на Деветоавгустовския преврат при управлението на регентите армията е прочистена от офицери-русофили.
За да задържи армията на своя страна, Стамболов разчита на сътрудничеството на военните министри – полковник Сава Муткуров (до 1891) и наследилия го Михаил Савов. Конфликтът със Савов и отстраняването му от министерството в началото на 1894 г. водят до укрепване на авторитета на княз Фердинанд чрез новия министър на войната полковник Рачо Петров.
*
Българската православна църква, обаче, както и днес, остава проводник на руската политика в България. Светия синод, под давление на Русия, отказва да признае избора на княз Фердинанд. В края на 1888 г. Стамболов разтуря заседанието на Светия Синод в столицата и въдворява насилствено владиците в епархиите им.
Конфликтът се изостря през 1892 – 1893 г. във връзка с конституционните промени, които позволяват на бъдещия престолонаследник да изповядва вяра, различна от източноправославната. Тогава Стамболов заплашва Екзархията със спиране на издръжката, а митрополит Климент Търновски е затворен в Гложенския манастир.
*
Въпреки усилията на Стамболов да укрепи властта в страната и да намери подкрепа в чужбина за новия български княз, отношенията между двамата са критично сложни, а в началото на 1894 г. Стамболов попада в центъра на шумен публичен скандал, който, според съвременни историци е организиран от княза.
На 3/15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев. След 3 дни умира от раните си.
Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран.
Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
В този контекст, може да се твърди, че неговото убийство е цената за признаването на Фердинанд като княз на България от Русия.
*
Стамболов е автор на около 20 стихотворения, които са много популярни сред националреволюционерите. През 1875 г. публикува в съавторство с Христо Ботев (1848-1876) стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, а през 1877 г. – свои „Песни и стихотворения“.
Важно е да се отбележи, че първата си стихосбирка, в съавторство с Ботев, той издава когато е едва на 21, а следващата излиза, когато е на 23 години. Тук е мястото да споменем, че Иван Вазов (1850-1921) издава първата си стихосбирка “Пряпорец и гусла” през 1876, но не я подписва с името си, а с псевдоним.
По това време поезията в българската литература още не е развита и утвърдена и може да се каже, че младият Стамболов е един от пионерите в жанра.
Стефан Стамболов се изявява и като преводач. Сред публикуваните му преводи се откроява брошурата на Джанюариъс Макгахан „Турските зверства в България“.
В края на живота си, след като пада от власт, Стамболов публикува популярния роман на Р. Джованьоли „Спартак“, без да посочи името си като преводач. Търсел е възможност да издаде и свой превод на знаменития роман на Н. Чернишевски „Какво да се прави“.
ТВОРЧЕСТВО
ПОЕЗИЯ
РИТОРИКА
ПУБЛИЦИСТИКА
ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО
ЗА СМЪРТТА И БЕЗСМЪРТИЕТО
ЗА СЛЕДАТА В ЛИТЕРАТУРАТА И ПАМЕТТА
редакционна статия
Източници: wikipedia, Слово, Блог “Българска публицистика”; Сайт, посветен на Стефан Стамболов, klubiliyaminev.com, bulgarianhistory.org, 168chasa.bg
