В рубриката Поезия представяме две нови стихотворения на Красимир (Крис) Иванов – автор, с когото запознахме наскоро читателите и който често споделя в нашата фейсбук група своите силни, емоционално наситени текстове. В „Страдание“ и „Живот“ той насочва поглед към човешката болка, към разпада на света и към вътрешната борба за свобода, светлина и смисъл. Поезията му е пряма, искрена и социално чувствителна – едновременно вик и утеха, изповед и призив да останем живи, въпреки всичко.

СТРАДАНИЕ, ЖИВОТ – стихотворения на Красимир (Крис) Иванов

СТРАДАНИЕ

Злокобна болка,
дълбоко в
мислите ми пак —
отново се заби.
Измръзвам аз …
Изгарям, страдам,
в този свят студен,
злокобен, зъл,
където всичко се руши
и властва само пошлост
и омраза, и презрение,
в този свят, където
разплакани са хиляди души …
С тревожно чувство
в мисълта си
и в неволя,
в този свят студен,
злокобен, зъл,
брутален и жесток,
в този свят
останал без Любов,
измръзвам аз …
изгарям, страдам
и жадувам Свобода,
за хората и за света.

ЖИВОТ

Животът преминава бурно
по перипетиите към върха.
Животът преминава,
като огън в нашите сърца.
И като музика и красота.
И като спомен,
мъка и тъга.
Дори животът
да горчи,
и да тежи,
и да мирише.
Дори животът
да ни смазва.
Ти пак живей така,
че да обичаш.
Ти пак живей така,
че и гробарите да плачат.
Ти пак живей така.
Ти пак живей така –
до края – без тъга!
Живей така, защото
всичко друго е лъжа!!!

Красимир (Крис) Иванов