В ПАМЕТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

ТЕФТЕРЧЕ ОТ КИЧУРИ – стихотворение на Тодор Билчев

Блести витрината с косите русо буйни.
И огнени слова пламтят в тефтерче старо.
Дали да станем като него огнеструйни
или отново роба в себе да повторим?

Това пред нас сега застанал е и пита
Единственият кой такова право има.
България стои в завивките завита.
Кога ще свърши нейната жестока зима?

На Левски кичурите буйни пак поглеждам.
И не витрина. Вятър, разрушил покоя
аз виждам в тях и тази мъничка надежда,
че почна за родината ми мила боят.

Но оня бой, в сърцата само гдето бие.
Народе????, заради когото Той написа.
Не може пред гнева народен да се скрие,
дори и този, който за такъв го е отписал.

Косите на Апостола навред се веят.
Тъй както мислеше за всичките народи.
А песните хайдушки вечно ще се пеят,
Духът на Левски щом ни буди със Народе????.
И вятър от Балкана винаги ще има.

Кога ще свърши зимата, от нас зависи.
А времето, че всичко дава ни и взима –
и туй в тефтерчето Апостола записа.

То тук е и сега. Душите ни разяжда.
И чака ни сами по пътя да поемем.
Отново да умре, дали пак да се ражда,
решението всеки трябва сам да вземе.

Ветрее вятърът кичури като листи.
Край тях подсвирква времето и отминава.
За бъдещето само с помислите чисти,
на Левски ще възвърнем святата държава.

Но няма никой времето ни да отмери.
Дали е в нас или пък други са го взели?
Дано и то покой накрая си намери.
Че всички търсим вече лястовички бели.

6.01.2025 г. 19.19 ч.

Тодор Билчев