УЧА СЕ ДА ЛЕТЯ – поезия на Деси Цветкова

КАЙСИЕВОТО УТРО

Търкулна се
кайсиевото утро
през изгрева.
Пристъпи смело пясъкът към морето.
Милиарди секунди
извайваха песъчинки.
В далечината
пясъчният човек
измерваше щастието.

*

Уча се да летя
всеки ден.
Ромони пясъкът
в часовниковата кула.
Разтварям шепи, пълни с надежда.

Животът започва с всяка нова мечта.

Водоплаваща птица…

Ставам все по-млада,

от въображението е.

Пораснало грозно патенце,
див лебед от десетото царство…

Бездомен гларус,
само до водата
намерил покой.

Аз всеки ден се уча да летя.

НОВ ПСАЛМ

На хълма
събират се
гарвани
Броят си подвизите
Кой колко души е превел към отвъдното

Долу бели гълъби
на площада
Пратеници на Светия Дух

Балансът на вселената
се възстановява…

АКО ЗНАЕХ

Само ако знаех,
щях да посадя
две капки кристал,
днес да виждам по-ясно хората.
Ако знаех,
щях да изпратя две сиви врабчета,
пред прозореца ти
да изгонят облаците.
Само ако знаех,
щях да отгледам
онази малка синеока лисичка,
която ме гледаше вечер от храста.
Ако знаех,
вместо писма,
бели речни камъчета
щях да ти пиша,
да съградят стая
в душата ти.
Ако знаех само,
щях още тогава
да ти покажа,
че не си сам.

Деси Цветкова