В ПЛАНИНАТА – ренсаку в седем рунда на Димитър Анакиев, Габриела Цанева, Драган Ристич, Венелин Петкова, Дария Георгиева
Танка („кратък стих“) е поетична форма с традиция от над 1300 години, около която е създадена японската култура. През последните години популярността на танка в България нараства. Първата антология на българската танка „Парче от дъга“ (2022 г.), включваща 25 поети, и първият национален танка конкурс „Черешовите води на българската танка“ (2023 г.), в който участват 30 поети – 2/3 от тях нови автори – посочи необходимостта от свързване на българските “каджини” (поети/поетеси, пишещи танка).
Българският танка клуб, замислен през лятото на 2023 г. от поетите Габриела Цанева и Димитър Анакиев, ще служи именно на тази цел и по-нататъшното развитие на българската танка.
Димитър Анакиев
С настоящата публикация, първа във фейсбук страницата на Български танка клуб, представяме една нова за читателите на сп. “Картини с думи и багри” литературна форма, а именно ренсаку с танка стихове, в което са включени няколко поети, в случая петима. Кръговете /”рундовете”/ могат да бъдат 3, 5, 7 или повече…
Насладете се на обратите и свързаността на темата в ренсаку в седем кръга “В планината” с автори Димитър Анакиев, Габриела Цанева, Драган Ристич, Венелина Петкова и Дария Георгиева – по реда на тяхното включване в общата творба.
С тази публикация сп. “Картини с думи и багри” отваря още по-широко врати за българските каджини и всички любители на кратките източни форми и танка поезията.
Габриела Цанева
В ПЛАНИНАТА, ренсаку от седем рунда
Димитър Анакиев
Габриела Цанева
Драган Ристич
Венелина Петкова
Дария Георгиева
1
В планината
са се събрали поети –
наблизо
бушува кървава война,
есента току що започна.
Димитър
2
хибридна война,
хибридно затъмнение –
сателитът
твърде далеч,
но недостатъчно…
Габриела
3
войната с изкуствения
интелект не спира –
поетично безплодие:
как да намерим истината
в хибридната лудост
Драган
4
Светът във вечна криза
по пътя към покоя
някъде там.
Зимни семена –
някои умират в съня си.
Венелина
5
вятърът носи
споменът за лятото –
в несбъднат мир
запяват птиците
преди да са му простили
Дария
6
Шумът на вятъра
във върховете на дърветата
премахва притеснения –
котките спят на сянка,
кучетата спят на слънце
Димитър
7
Кучето тича
по хълма нагоре… Ах,
спътнико от 30
хилядолетия,
намери ли пътя ни?
Габриела
8
през тъмната нощ
глиганите бродят –
птици неспокойни,
заблудени мисли водят ме
до прародителски грехове
Драган
9
… и чакалите завиха
след полунощ
под скита в облаци луна.
Връщам се в себе си
да поплача и аз.
Венелина
10
пръстта под краката ни
още е студена
но не и забравена
поредна причина
да се взираме в небето
Дария
11
Катеричка
скача от клон
на клон
и търси плод –
поетът търси стих
Димитър
12
търся двете си
същности и намирам
третата –
чуруликам
с птиците
Габриела
13
Гората през есента
лист по лист ни предава
своята голота
дълъг е пътят до истинските мисли
и излизането от самотата
Драган
14
Поглеждам есенно листо
откъм гърба му
толкова живот.
Всяка дума, която съм написала – се разпада в красиво безсмислие.
Венелина
15
пиша три писма
едно за него, едно за мен,
трето скривам в шумата
каква ли е цената
на хорското съмнение?
Дария
16
Надолу по планината
пиян пощальон носи
любовно писмо.
Падналите листа шумолят,
вятърът тихо шепне.
Димитър
17.
Чувам гласа ти
в шепота на вятъра,
лицето ти е шепа
есенни листа – с чат-бот
говоря за декохерентност
Габриела
18
сърцето ми е спокойно
в чудото на дивата красота –
природа свободна
планина крие тайните
на вековни бунтовници
Драган
19
освобождавам се
от проблемите
и непрестанния шум
близо до палатката –
следи от глиган
Дария
20
Това е нашият свят,
ужасно малък, помислих си,
но котаракът
пропълзя в печката
и влезе в огнището.
Димитър
21
Какъв е светът
отвъд огледалото?
Една шишарка
цопна в извора
и го размъти.
Габриела
22
сутрин в планината –
слънцето огрява върха й
и потокът до дъното
знанието днес е страдание,
което смущава
Драган
23
слънчев лъч
си проправя път
измежду клоните
стана време за обяд
а той още не знае коя съм
Дария
24
Реколтата свърши:
полето прилича на жена
след цезарово сечение
или като картина на Ван Гог
защото в него има гарвани.
Димитър
25
Синьото око
на гарвана в моята градина –
капка небе
в опустошението
на това политическо лято
Габриела
26
глухарчетата
пожълтяват на поляната –
кучето не лае;
изпарени следи
на преданиа и надежди
Драган
27
постилам одеяло
на поляната
за мен и дъжда
в планината
вече не вали
Дария
28
Наслаждавах се
на дъжда и той безразсъдно
бързо спря –
отново прозаичната светлина
управлява този свят.
Димитър
29
Чекмеджетата
на паметта ми празни –
поток, набъбнал
от дъжда търси пряк път
към кота нула на морето.
Габриела
30
отново война –
влизам в гората
с мрачни мисли
леката миризма на лахор
отнема всичко настрана
Драган
31
позната птица
или пък непозната
полита в небето
ароматът на мира
пристига в гората
Дария
