УЧИТЕЛКАТА ДА ВЪЗПЕЕМ – Тодор Билчев

УЧИТЕЛКАТА ДА ВЪЗПЕЕМ – стихотворение на Тодор Билчев

На 89-годишната учителка от Русе К. Иванова – дар за рождения ѝ ден на 4.08.2023 г.

Седи на пейката учителката стара.
За миналите дни тя спомените нищи.
Те бяха всякакви, но с никой не се скара.
И никому не каза, че не струва нищо.

Край нея хората любими бяха всичко.
А и учителка обичана им беше.
Тя спомни си как учила ги е по срички
на словото, кое в душата ѝ блестеше.

Остана само жегата и самотата.
И без да иска, със тях си тя живееше.
Учителката – символът на красотата.
Поне поетите ще трябва да възпеят!

13.07.2023 г., Русе

Тодор Билчев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *