ПОХОД ВЪЗСПОМЕНАНИЕ – репортаж на Маргарита Нешкова

В края на месец юни се проведе ежегодният поход до Мемориала край брега на Струма, посветен на поета Кръстьо Хаджииванов, почетен член на СНБП, както и на жертвите по границите на България в периода от 1944 г. до 1989 г.

Присъстваха около 70–80 поклонници, които с едноминутно мълчание почетоха паметта на загиналите по време на сталинско–димитровската „диктатура на пролетариата“, обявена безочливо за „най-висша форма на демокрация“. Демокрация, която не пожали дори партизани и честни комунисти, несъгласни с този начин на управление, който потопи в кърви стотици българи и наложи тоталитарната еднопартийна власт на комунистите.

*

С прочувствена реч братът на поета – Иван Хаджикосев поздрави присъстващите и припомни жестокостите, извършени от „синовете на народа“. Цветя и венци украсиха скулптурната композиция с образа на Кръстьо Хаджииванов, изваян от скулптура Крум Дерменджиев, с което присъстващите изразиха преклонението и съчувственото си отношение към жертвите на сталинизма в България. Гимназисти от Сатовча и Кочан разпънаха четириметров транспарант с цитат от стиховете на 22-годишния поет: „Без граници нов свят ще сътворим. Свят на любов, на  правда–свобода“.

Неговото „престъпление“ е, че се противопоставя на македонизацията на българите и на комунистическия режим и заедно с десетки горяни намира смъртта си. Става горянин, защото отказва да напише „Ода за Сталин“ и да сътрудничи на ДС и новата власт и повежда младежите от този край на бунт срещу сталинизма и вождизма на Георги Димитров.          

*                                                                                                            

Пред бюста му и репликата с неговия образ в Карпатово, изваян от  Борис Дерменджиев /син на Крум Дерменджиев/, както и пред паметника в гр. Сандански стихове рецитираха поетите Спиридон Андонов и Кирил Божинов. Походът завърши с обяд в ресторанта.

Пламенна реч държа акад. Стоян Райчевски, който с възмущение заклейми репресиите на комунистическата система и обоснова необходимостта младите българи да знаят миналото на своя народ и да не забравят жертвите за свобода, за правда и социална справедливост, като вземат дейно участие в борбата за истинска демокрация, без корупция, грандомания и чуждо поклонничество.

След него рецитал изнесе поетът Кирил Божинов. С критични стихове из стихосбирката „В тунела на Прехода“ той повдигна градуса на патриотичното въодушевление и провокира редица изказвания от присъстващите, най-силно впечатление от които направиха покъртителните думи и саркастични заклинания на полковник Васил Георгиев срещу престъпленията на бившите комунисти и техните агенти в ДС, които предадоха държавата в ръцете на българската мафия.

В похода участваха дейно десетки младежи, което е гаранция, че народът се пробужда, че се формира активно гражданско общество, което ще накара властимащите да служат на народа, а не на ДС и теснопартийните си интереси.

репортаж: Маргарита Нешкова

ЗА КРЪСТЬО ХАДЖИИВАНОВ

Кръстьо Хаджииванов е роден на 25.12.1929 г. в с. Капатово, Петричко.

Започва да пише стихове от шестгодишна възраст. Ненавършил четиринадесет години, става партизанин, като носи оръжие. След деветосептемврийския преврат 1944 г., му предлагат да следва в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, но тъй като той не одобрява сталинския режим отказва като заявява „Искам да уча в Париж, не в Москва, защото тя е много близко до Сибир“, „Ода за Сталин няма да напиша, защото той е по-голям кръволок и от Хитлер“.

Преследван е от комунистическия режим за свободолюбивите си възгледи. през март 1950 година е арестуван и изпратен в Блатешница, след което в урановите мини в Сеславци. Успява да избяга от лагера през април 1951 година и става нелегален.

Убит е от засада на 27 юни 1952 година. Приживе нито една негова творба не е публикувана, а голяма част от стиховете му, макар и много известни сред населението и нелегалните, често четени по събрания, са изгубени при обиски след смъртта му. Въпреки това, творчеството му е известно в емигрантските среди.

Посмъртно, с помощта на словашки активисти на нежната революция, стиховете на талантливия поет излизат в книгата „Възкръснали песни“ през 1998 г. През 2006 г. е публикуван том с избрана поезия и проза „Орлови песни за свободата. том. 1“.

ПОЕЗИЯ НА КРЪСТЬО ХАДЖИИВАНОВ

ПЕЙ, СЛАВЕЮ

Пей, славею, тиха, тъжна песен
сред клоните на моята тъга.
Уж пролет е, а чувствам есен
и зимната прегръдка на смъртта.

Утеха – трелите ти чудни.
За мене те са сетният ти дар.
Пътувам в бездни непробудни,
а ти оставаш тука птичи цар.

Трева над мен ще зеленее
и вятърът сезонно ще свисти.
За мен едва ли ще запеят,
но вярвам, славею, ще пееш ти!

1946 г.

ТАКАВА ТРЯБВА ДА Е СВОБОДАТА

Отиват си годините нелеки
във гробницата наша – вечността
и хората по своите пътеки
с различна скорост бързат към смъртта.

Във мрак живели, бял ден не видели,
те винаги са робските чада
и в нощите, за слънце закопнели,
сънуват истинската свобода.

Изгрява тя единствена и свята,
пред нея ти се кланяш, не пълзиш,
отпила е любов от небесата –
без робство, без палачи и сълзи.

Една единствена за всички твари
да бъде истинската майка тя,
за всички като пролетта да стори,
за да разцъфнат всичките цветя.

1947 г.

МИР

Отново е светът замрежен
под начумерените небеса,
светът в предчувствие е пак наежен,
барутен мирис тегне на война.

Тез, дето носят робството и мрака,
притискат ни с жестоката беда,
белязват ни на мъката със знака,
но пак крещят за мир и свобода.

Уж силно мир убийците желаят
и волността сред родния простор,
и песни радостни за него пеят,
а лагери изграждат за терор.

Избрал бих ориста със силни бури,
вилнеещи по южната ни шир,
закриващи най-чистите лазури,
отколкото безкраен робски мир.

1951 г.

ПРЕДВЕЩАНИЕ

Говорят хората…
Защо през цяла зима в тоя дол
щом мръкне, бухалът забухва,
не спира той, макар по склона гол
виелици и ветрове да духат?

Той буха сякаш с своите слова,
за нещо страшно, тъжни песни пее,
за болести, за някакви тегла
ах, в тая есен нещо страшно вее…

Да, тоя бухал нещо предвещава,
настръхват всички като пред беда.
Ей, буря се отнякъде задава,
кръв ще залее цялата земя.

За кръв и сълзи тоя бухал буха
така тъжовно, страшно през нощта,
той предвещава с песента си глуха,
че кървава ще бъде пролетта.

1951-1952 г.

Стихове: Кръстьо Хаджииванов

Репортаж: Маргарита Нешкова

Подбор на стихотворенията: Габриела Цанева

редакционна статия