ПАМЕТ: ЗМЕЙ ГОРЯНИН – редакционна статия

11.01.1905 г. – 25.08.1958 г.

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Светлозар Акендиев Димитров е роден на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство. През 1924 г. завършва реалния отдел на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис“. До 1930 г. работи като чиновник в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител“ в родния си град. През 1930 г. заминава за София, където отново е на чиновническа длъжност – работи като счетоводител в Дирекцията на Храноизнос, по-късно в Дирекцията на печата при Министерството на външните работи.

Змей Горянин е автор на повече от 50 книги – романи, повести, разкази, стихове, драми, произведения за деца. Доминиращото чувство в цялото му творчество е любовта към българския народ и неговата история. Първите си литературни опити прави още през 1923 г. като ученик в Русе. Негови стихотворения са печатани в списанията „Светли зари“, „Ученическа мисъл“, „Изгрев“. По-късно, вече в София, сътрудничи с поезия, хумор, сатира и литературна критика  в списанията „Хиперион“ и „Българска мисъл“, във вестник „Литературен глас“ и в списвания от Димитър Добрев в село Щръклево, Русенско, литературен вестник „Светлоструй“. Негови творби са помествани и в седмичните литературни страници на ежедневниците „Зора“, „Време“, „Пладне“, „Земеделско знаме“ и др.[1]

Първата му книга „Аз и другият“, издание на в. „Северянин“, 1928 г., е своеобразен „диалог“ с писателя и съгражданина Добри Немиров. През 1936 г. излиза сборникът с разкази „Последният ден“, посветен на стария Русчук. Героизмът на българското население в борбата му за свобода е разработен от автора и в трилогията „Дунавът тече“, „Силата на робите“, „Утолена жажда“, където личности и събития от родния му град също намират своето място. Сред най-известните книги на Змей Горянин са и: „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“, „Кнез Иван Кулин“, „Те умряха – да живей народът“, посветената на първобитния човек „Ру“ и др. Сред героите му са Левски и Ботев, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Бенковски и Волов, Паисий и Софроний, Баба Тонка.

Змей Горянин оставя диря и в българската детска литература със своите стихотворения за най-малките. Любимият му домашен котарак е герой във веселите стихове „Лудориите на котарака Панчо“.

В някои свои творби Змей Горянин използва иронията и сатирата. Изявява се и като талантлив автор на епиграми.

През 1940 – 1942 г. е военен кореспондент. Обикаля Македония и Тракия. От това време е пътеписът „От Цариброд до Неготин“, 1941 г. Придружава българските войски и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа. Част от стиховете му влизат в „Златна книга за Златна Добруджа“, 1940 г. под редакцията на Христо Цанков – Дерижан.

След 1944 г. настъпва истинско низвергване на Змея. На 14 ноември 1944 г. е изключен от СБП, на 31 януари 1945 г. е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са: „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, ревностен разпро-странител на „антисръбска шовинистична пропаганда“. 17 от книгите му попадат в „Списък на вредната литература“ и са иззети от библиотеките.

Писателят излежава 9 месеца в Централния софийски затвор, където продължава да твори.

След излизането от затвора е изолиран от публични изяви.

Печата в „Църковен вестник“ и „Духовна пробуда“ с някои от 18-те си псевдоними – Камен Къщов,    Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аждер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захария Лютаков и др. Странства и твори из родните манастири с благословията на Светия синод. Любимата му обител е манастирът „Седемте престола“ в Стара планина, където умира на 25 август 1958 г.

След 1989 г. са издадени някои от творбите на писателя, потънал в забрава.

Сред тях са: „Лудориите на котарака Панчо. Весели стихотворения за деца“, 1992 г.; „Епиграми“, 2000 г.; стихосбирката „Майчина вяра“, 2003 г.; „Кондика на Светата Бачковска ставропигиална обител“, 2009 г.;  „Моят приятел Елин Пелин“, 2013 г. През 2016 г. в поредицата „Незабрава“ е отпечатана книгата „Завръщане“, която включва автобиографични и биографични текстове на писателя. В изданието влизат „Червеният хотел“ ‒ история за рода на писателя и първите му години; мемоарните страници „Моят приятел Елин Пелин“, включени по нередактирания ръкопис на автора; „Скици и ескизи“– спомени от престоя на писателя в Софийския централен затвор; два пътеписа за Добруджа; „Афоризми, мъдрости и глупотевини“; личният му дневник, проследяващ последните дни преди смъртта му и част от неговата кореспонденция.

Змей Горянин е подвластен и на рисуването, рецитирането и точните науки. Той създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и несравними сам-издатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си. Редактира издаваното съвместно с Елин Пелин списание „Филателен преглед“.

През 2015 г. Змей Горянин е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“.

Създадено е Русенско общество за културно и историческо наследство „Змей Горянин“.

ЛИТЕРАТУРА:

1.     Балканска-Димитрова, Соня Георгиева. Спомените на една Змеица : [За Змей Горянин]. – София : Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1998.  – 208 с.

2.     Да повикаш Бог : Кн. за Змей Горянин: Сб. текстове от кръгла маса „Змей Горянин“, 1 март 2012, Русе / състав. и ред. Виолета Радева, Велислава Донева, Руси Русев, Мира Душкова. – Русе : Русенски унив. Ангел Кънчев, 2013. – 162 с.

3.     Джурова, Галина. Светозар Димитров – русенският Змей Горянин. // Джурова, Галина. Какво не знаем за миналото на Русе. Русе, 2007, с. 83 – 86.

4.     Змей Горянин – непознатият : Сб. докл. от Нац. науч. конф. по случай 110 г. от рождението на писателя Светлозар Акендиев Димитров, Русе, 27.04.2015 г. – Русе : Ахат, 2015. – 248 с.

5.   Колев, Атанас. Змей Горянин. Летопис. Живот и творчество (1905 – 1958 – 2017). – Русе: Авангард принт, 2018., 316 с.

6.     Кузмова, Катя.  Кой се страхува от Змей Горянин.  //   Деца, изкуство, кн., 1990, № 5, с. 4 – 7.

7.     Кузмова–Зографова, Катя.  Змей Горянин.  // Родна реч, 1991, № 4, с. 22 – 28.

Източник: сайт на РБ „Любен Каравелов“

ЕПИГРАМИ:

Основанията

От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова – избран бе депутат.
1936

Българийо любезна

Българийо любезна,
как хубава си ти!
Където да излезна –
зад мен стражар слухти…
1937

Свободата:

живей човек и й се радва – славно!
Но в друго нещо тука е бедата –
да: гладна свобода е робство
най-безправно!
1946

Не е лошо

Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, –
а с ума си „далновидно-бистър“
да си се сдобил с имотец скъп.
1947

Световните събития

Така се днес развиват
световните събития,
че щом се не посвива
пак бит ще бъде бития.
1949

Si vis pacem

Капка по капка – сбира се вир;
бомба по бомба – сигурен мир!
1950

На Иван Вазов

Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд…
1950

Pro domo sua

Каква файда, че тук „зората
ме й огряла първи път“,
щом пак тя си гря когато
ме съди „Народен съд“?!
1951

Какъв народ…

Какъв се народ извъди!
Синът баща си да съди,
че си протака живота,
та си не дава имота.
1951

Ще дойде

Ще дойде пролетта, но тя
едва ли с цвят ще е накитена; —
та ка ще разцъфтят цветя
върху земя на кръв наситена?!
1951

[1] Пълният текст на произведенията на Змей Горянин е достъпен от сайта: https://zmeigorjanin.blogspot.com

редакционна статия