ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ДОБРОТО – стихотворения на Дарина Дикова

ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ДОБРОТО

В миг падат сълзите по мъртвото тяло
и майчина мъка света ни прорязва.
Тук Божия път са слепците предали,
а земният свят е болезнена язва.

Тъга, пиета и угаснала вяра
безмълвно достигат със плач до звездите,
а клетата свещ там във храма догаря.
Със пламъка грешките в миг са измити.

Тук разпната истина в мрака умира.
Със трънен венец е окичена жалко,
но само доброто да грее на спира
и вечно живее в постъпките малки.

Сълзите Мариини тихо се стичат
и падат по тленната плът засияла.
Във тайна доброто навеки потича
отвъд тленността на човешкото тяло.

След своята смърт добротата възкръсва.
Огряла е с пламъка друми нетленни.
Предатели голи тя тихо отблъсква.
Живее отвъд умовете ни земни.

И точно умът е към Всичко порталът.
Докосва духовните тайни полета.
Пред нас се явява застинал граалът.
Отпиваме вечност. Провижда сърцето.

Тогава си светим с любов във мъглата
и с нея въртим на мига колелото.
Константният миг тук донася зората,
възкръснала в светлия плам на доброто.

17.04.2025 г.

ЧАКАШ МЕ ТАМ НЯКЪДЕ

Чакаш ме там някъде при Слънцето.
Думи две изпращам ти: “Обичам те.”
Твоето сърце е непокътнато.
В мене светят във екстаз очите ти.

Чакаш ме там някъде във залеза.
Пращаш ми писма безброй по птиците.
В този свят телата ни са гаснещи.
Тук делата ни докосват висшето.

Чакаш ме там някъде в незнайното,
гдето само пролет има в мислите.
Всеки там узнава вече тайната.
Вечни сме с делата си и с дирите.

Чакаш ме там някъде във залеза,
дето вдъхновява тук поетите.
В този свят делата земни важни са.
Обич ми изпращаш по кометите.

Чакаш ме там някъде на дюните.
Светят във далечен сън очите ти.
Чувам как звездите шепнат думите,
тези две най-истински: “Обичам те.”

В ДОБРОТО СМЕ ВЕЧНИ

Във този свят тъмен и болен
сме разпнати в залеза бледен.
Тук Слънцето вече е морно,
дъхът на надеждата – леден.

Остана ни вяра безмълвна,
която да гали душите.
Тъма от злини ни погълна
и няма ни, плачат звездите.

Добро ни е нужно в сърцата
и след като в нази възкръсне,
тогава ще грейнат делата,
които леда ще отблъснат.

Тук кръста във мъки си носим,
когато в доброто живеем,
но всички свръхземни въпроси
в сърцата да пазим умеем.

Делата по пътя ни земен
ще грейнат в безкрая далечен.
Телата ни тука са тленни,
в душите ще станем човеци.

Когато отвъд ще преминем,
доброто ще стигне далече.
Оттук ще си нявга заминем,
но само в доброто сме вечни.

ПО ПЪТЯ

В самотен миг проникнал спомен
в незнаен сън остава тихо.
Целувката на вятър нощен
в пространството се носи плавно.
А птичите ята говорят
във миг видели в необята
застиналото време тайно
във огъня на дивен залез.
Целунати слова потичат
в страстта на сенките, които
засмукват тайната надежда
в застиналата вечност тиха.
Отминали моменти светят
във спомен тих, огрял мъглата,
а други пък сълзи повикват
и болката в ума се връща.
По пътя тленен на Земята
делата вечен път отварят.
С доброто можем да превърнем
сълзата сребърна във вяра.

ДЕВА МАРИЯ Е ВСЯКА ЖЕНА

Дева Мария е всяка жена,
дала със обич живот на дете.
Нежно го гали със лъч светлина.
Топло обича, твори светове.

Майчини мисли блестят във нощта.
Светлите думи пътеки таят.
Тихо оставят навеки следа.
Думите топлят по земния път.

Всяко дете е подарък от Бог.
Смисъл е светъл за всяка жена,
ваещ от обич безкраен поток,
силно обичан, растящ в доброта.

Тръгва детето по земния път.
Нявга и то ще търпи на хомот.
Тайно очите му лъч ще таят.
Свята жена му е дала живот.

Нежно го гали със лъч светлина.
Топло обича, твори светове.
Дева Мария е всяка жена,
дала със обич живот на дете.

Дарина Дикова

Подбор: Людмила Данова