ВТОРНИК – поезия и експериментална музика на Илияна Кръстева
Всичко, което си представяте е реално.
Пабло Пикасо
Оранжевият вторник върви по улицата и никак не е за изпускане за
втория подред от седемцветието на дъгата да се хвана. Поискам ли
пожар, ще полудувам в стъклата на прозорците. Ще чукат свраките с
клюнчета по тях, заради оранжевото царевично зрънце по первазите.
Сезоните във вторниците са променливи, мъглите често ненадейно
влизат през вратите, а после бягат като мишки по гредоредите на
изоставените къщи. Процежда слънцето отвеса на удивителните в
очите на оранжевата котка. Вятърът прокрадва се по скърцащия под.
Реките чакат ручеите, заоблят камъните. От скритото в тях желязо
оранжевее залеза, а сред дърветата изникват гъби – пачи крак, зелени
и червени мухоморки, праханки и сърнели. Кадифето по клонестите
еленови рога ще падне за да разстели мекота под стъпките ми есенни.
Във вторник ще търгувам със самотата, ще искам да отсрочи стария
ми дълг. Ще я накарам да заплаче, за да измие улиците с минувачите
и ще я скрия под оранжевия си чадър. Някъде оставаме, отнякъде си
тръгваме. Може да се случи! – ще и изпея независимо кой ден е днес.
TUESDAY
The orange Tuesday walks down the street,
And it’s not to be missed—
For the second in the rainbow’s seven,
I want to grasp it, cannot resist.
If I call for a fire, I’ll go mad,
In the window’s glass, I’ll reside.
The jays peck with their little beaks,
For the orange corn kernels outside.
The seasons in Tuesdays are changeable,
Fogs often sneak through the doors,
Then they run like mice away
Across the beams of abandoned floors.
The sun drips its light from above,
Into the eyes of the orange cat.
The wind creeps over the creaking boards,
Soft whispers in the air, like a chat.
The rivers await the gentle streams,
Rounded stones beneath the gleam.
From the hidden iron within,
The sunset glows, a warm orange beam.
Among the trees, mushrooms sprout,
Chanterelles, green, red fly agarics dance.
Velvet on the branching horns of deer,
Will fall to soften my autumn’s prance.
On Tuesday, I’ll barter with solitude,
Ask her to postpone my old debt.
I’ll make her weep to cleanse the streets,
With passersby, a dance we won’t forget.
Somewhere we stay, from somewhere we roam,
It can happen! – I’ll sing to her, no matter the day we call home.
ТУК МОЖЕТЕ ДА СЕ НАСЛАДИТЕ НА АНГЛИЙСКАТА ВЕРСИЯ НА ПЕСЕНТА, СЪЗДАДЕНА В СУНО:
Илияна Кръстева
