ВСИЧКО Е КРАСОТА – поетична импресия на Николай Николов

През последния миг, в който още живея
да бъда само с теб бих желал.
С последния дъх през мъглата на времето
да се гмурна в очите ти искам.

Не тъгувай тук да остана,
не ме връщай от път.
Някъде има надежда, че двама
пак един до друг ще вървят.

Запали върху лумнала клада
страховете и тленната плът –
някой ден дори да ме няма
пак за нас цветя ще цъфтят.

По луната ще пеят поети,
слънцето ще блести –
просто ние ще сме различни,
друга форма ще ни краси.

Не ти казвам сбогом –
до среща, нова моя любов…
Ще те чакам, не бързай,
няма нужда от нищо –
всичко е красота…

24.04.2025 г.

Николай Николов