ЗАДУНАЙСКАЯ ГУБЕРНИЯ БОЛГАРИЯ?! – статия на Огнян Стамболиев
„НА РУСИЯ /НЕ/ ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА!“ – Г. С. Раковски
„РУСОФИЛСТВОТО Е ГРУБО ПОЛИТИЧЕСКО СУЕВЕРИЕ!“ – Д. Благоев
15 години след Освобождението от варварското турско робство (словосъчетание, което някои наши продажни политици не смеят да произнесат!), през 1892 г. Българската народна печатница в София издава една уникална книга – “ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”.
Красноречиво и точно звучи, нали?! Не стана, но си остана „лелеяна детска мечта“ на поколения предатели- русофили, като се започне от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през вожда, съветския гражданин Георгий Михайлович Димитров, зловещия Васил Коларов, Тодор Живков-Правешки и се стигне до днешните ни продажни русофили от кресливата партия на Копейкин.
Книгата е издадена от големия български патриот, публицист, държавник, председател на Народното събрание, министър-председател и успешен кмет на София, най-младият от опълченците на Шипка, баща на политиците Петко Д. Петков и Никола Петков – Димитър Петков (1858 – 1907), автор на пространния и аналитичен предговор, и е всъщност чисто документална.
Без добавки и коментари.
*
Съдържа документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които (както пише съставителят): „дохождат да изкажат пъклените планове на онази Държава, която се нарича „наша освободителка“, а чисто и просто е искала да ни пороби, за да бъдем нейния мост до Цариград и Проливите!
Да, лъжата за безкористната освободителна мисия на Матушка Рус е така втълпена в промитите мозъци на много наши сънародници през времето на комунизма, че твърде трудно може да се обори. Затова просто трябва да се чете – истинска история, автентични документи, а те вече са налице и са достъпни. Конкретно за планираната от Русия Задунайская губерния Болгария можем да прочетем в тази безценна книга.
Тези автентични документи са добити от бившия руски чиновник, а после в Букурещкото посолство, г-н Якобсон. Като човек, който се е възмущавал искрено от подлостите, които вършат руските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, г-н Якобсон е измъкнал една голяма част от тези документи, които се отнасят до България…“
*
И така: пред нас са автентични писма, доклади, телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един категоричен начин намеренията на Русия – чрез различни средства да постигне своята заветна цел – завладяването на България и превръщането й в Задунайская губерния.
Такава е цялата, при това, твърде последователна политика на нашата „двойна освободителка” и на нейната доста кадърна дипломация /много по-кадърна от нашата, която винаги е предавала националните ни интереси!/ .
Ето какво казва за нея Димитър Петков:
„От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове/ като този на русофилите/,смутове, заговори, политически убийства и пр., които са се случвали в България, откакто съществува като държава / а той говори само за един кратък 15-годишен период, да не говорим за 1923, 1925 или 1944!/, са дело на коварната руска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за руските дипломати е бил предварително скроено, предначертано и обмислено…“
За да ни докара единствен беди и неволи. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във васално княжество, каквото, за наш срам, сме и досега!
На нашите читатели предлагаме началото и края на встъпителната глава към книгата:
„Ако преди Освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „бедных славян“, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха, враг на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „православна Русия“, която с векове ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето освобождение, а всъщност иска разширение на своето царство, за обладанието на Балканите.
Истина е, че на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него руски царе, да завземат Цариград, но нашите понятия за тия руски стремления не са отивали никога по- нататък от превземането на Цариград.
Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще иска да завладее окончателно и България. Гневът ни против варварска Турция, на която дотогава бяхме роби: желанието ни да видим своята угнетителка разбита и съсипана, – бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят за последствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите…“
*
„Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Русия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя „Задунайская область“, – тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Русия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, ли по-.точно коварно приятелство, спира нашето развитие, закрепване, напредване.
Приятели на руската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат само националните предатели, зацапаните в разни комплоти, бунтове, убийства, неравноправни договори/!/, хранениците на Русия.
Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Русия, нито да приемат нейната коварна политика…“
И няколко произволно избрани текста от руските документи, с които изобилства книгата:
*
„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? /между другото свален и прогонен от руснаците – б.а./
Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки“. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат… Народно събрание. /!/… И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен руски протекторат…
Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански….“
*
Да, „На Русия не трябва да се вярва!“, предупреди ни първи „мечтателят безумен“, великият Георги Сава Раковски, след него и ученикът му, Апостола на Свободата, Ботев, Каравелов, Бенковски, Захарий, Стамболов /спасителя и обединителя на България/.
Каза го дори… Дядо Благоев, бащата на нашите комунисти: „Русофилството (предупреди ги той още в началото на миналия век!: е грубо политическо суеверие!…)
Какво да добавим?
Чудесно е, че тази книга – ценен, неоспорим документ, доказващ коварството на Империята на Злото, излезе отново наскоро на български.
Огнян Стамболиев, ПЕН-България
