САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА НА ДЖАНГ ХЮЕЙ, КИТАЙ – коментар на Габриела Цанева
Джанг Хюей /Zhang Hui/ , носителят на Голямата награда от осмото Международното триенале на графиката в София, е млад автор, чието забележително творчество заслужава да бъде видяно.
Самостоятелната му изложба, организирана в рамките на настоящото, девето издание на Триеналето, дава възможност на зрителя да се наслади на едно истинско световно, надгранично светоусещане, естествено събрало в себе си естетиката на Изтока и Запада, на миналото и бъдещето.
Той преподава изящни изкуства в Хубейски институт за изящни изкуства в Китай.
В творчеството си използва предимно дигитални изображения, а през последните години и различни форми на живописта, за да свърже художествения език на източното традиционно изкуство със съвременния свят.
Ясните контури, почти фотографската точност на изображенията и вниманието към детайла подчертават деликатното изкривяване на реалността, онази перспектива на анимационния и комиксов свят, в който все по-дълбоко потъваме и все по-трудно различаваме от действителността.
*
Представените четири портрета не са композиционно свързани в обща картина. Те са четири различни творби, но поставени една до друга имат стряскащо въздействие – тези толкова различни личности имат едно и също изражение и то отразява тревогата на индивида, вграден в един рамкиран свят на крещяща еднаквост.
Не онази униформена еднаквост, характерна за колективистичните общества на изтока, а еднаквостта на вътрешно изгладения човек, чиято материална потребност е задоволена, но нещо дълбоко в него липсва.
Прекрасно е, че липсата е осъзната!..
В момента светът ужасен разбира своята загуба и крещи – за помощ или от себеосвобождаване.
Именно този вик на осъзната апокалиптична реалност виждам в тези графики:
Безличното ежедневие.
Безликото съществуване.
Крехко равновесие, което всеки миг ще бъде нарушено…
Нaдеждата, която дава връзката с природата…
Изкуството, което разкъсва мрежата на потребителската култура…
Изложбата дава поглед върху разнообразието в творческите търсения на автора.
Силно впечатление ми направиха майсторски използваните графични техники на горните две гравюри – изображения затрупани, задръстени с лица – толкова различни като стил, толкова еднакви като послание.
Още по-силно въздейства контрастът със следните две литографии – „Лице“ и „Съществуване и несъществуване“…
Размитият образ, липсващите очертания и контури на първото изображение кореспондират с усещането за изгубена идентичност, което подсилва нуждата от разкъсване, постигната във второто:
В заключение ще кажа, че Международно триенале на графиката в София, част от което е и настоящата изложба, е една добра традиция, която дава възможност на българския любител на визуалните изкуства, както и на професионалистите да се докоснат до богата мозайка от подбрани образци с наистина високо художествено качество.
Експозициите обогатяват и разширяват личните ни хоризонти и са добър критерий за съизмерване и определяне на мястото ни световната артистична сцена.
Габриела Цанева, редакционна статия
