ПРИКАЗНИТЕ СТИХОВЕ НА ДОБРИНА СИМОВА – редакционна статия
В края на март получихме в редакцията най-новата поетична книга на Добрина Симова „Космическо щастие“, ИК „Мултипринт“, С., 2024.
Книгата излиза под редакцията на Мира Симова-Шапюи. Графичното оформление на корицата е дело на Константин и Владимир Костови, а почти всяко стихотворение завършва с колажи и илюстрации за оцветяване на Константин Костов, а предговорът е на Ани Василева.
Този подарък не беше изненада, тъй като още през февруари авторката ни изпрати няколко от включените в изданието стихчета за деца – „Те всичко си знаят“, „Ракета по проект“, „Без билет за самолет“, „Година по тигърски“, „Година на Дракона“, „Врабешки копнежи“, „Светулка на совалка“ и др. И все пак – приятно е усещането да държиш в ръце едно толкова добре оформено издание – чудесен подарък за най-малките читатели, онези, току-що научили буквите, но вече поглеждащи към читанката; онези, към които книжката е адресирана.
Освен с динамични сюжети, съобразени с детската възраст, интереси и копнежи за пътешествия, приключения, полет към неизвестното и игри с реални и приказни приятели, стихотворенията в книжката се характеризират с наситена образност, достъпна за въображението на своите адресати, със запомнящи се, естествени рими, едновременно много близки до ежедневното, и достатъчно отворени към мечтаното.
Макар да носят характерната тематика на литературата за деца, метриката е неравномерна, накъсана; често спъваща линей-ния прочит, караща читателя за погледне по-дълбоко – в темата, в себе си, в живота. Някои от произведенията, без съмнение, биха могли да се четат и от възрастни – от онези, които плътно стоят и израстват отново със своите деца и внуци, вкусвайки с тях техния ден. Но те са и възможност за децата да погледнат към света на възрастните, да усетят своята важност за живота на близките си, а и за живота – оня, големия, който ги очаква…
Но – нека не прекаляваме с уводните думи и нека оставим книгата да говори сама за себе си.
КОСМИЧЕСКО ЩАСТИЕ
ГОДИНА НА ДРАКОНА
Сладки, леки перушинки,
пухкави, забързани снежинки.
Кацат по челцето на детето,
радостно затупка сърчицето!
Година, драконска, донесе сняг
и мераци за пързалка до късен мрак.
Със ските, на шейни, на кънки,
гласчетата ни навън запяват звънки!
Огласят силно целия простор,
енергията ни кипи по-мощна от мотор!
Не, нямаме умора, нито време.
И как в пързалянето дъх да си поемем?
ВРАБЕШКИ КОПНЕЖИ
Аз съм бездомното сиво врабче
и не се меря със каките свраки,
нито пък с гордите, смели орли,
но от обида на големите ме боли.
Не кълва от чуждо зърно, а трохи.
Аз се храня със семена и с мухи.
На най-големите ставаме плячка,
лесна и невинна малка играчка.
Скачам си безгрижно по клоните.
Аз не бъркам реда, ни законите.
Имам врабешки, свободни мечти.
Всеки иска до Слънцето да лети!
СВЕТУЛКА НА СОВАЛКА
Утре аз не мечтая да летя със совалка.
Зная, в този живот съм твърде малка.
Затуй завистливо гледам в „големите”,
как със замах си решават проблемите.
Проблеми малки, костеливи и сложни,
но за онези са винаги лесни, възможни.
А моето сърчице тиктака като машина,
бялата лястовица защо мене подмина?
Аз дълго ще чакам на пътя Моканина,
само той ще излекува дълбоката рана.
Но свършиха добротворците като него,
овчарят си живее само в онази легенда.
Наум броя вълшебните залези, изгреви
и искам по-бързо звездата ми да изгрее!
Да! И аз си мечтая да летя със совалка.
Нищо, че в живота светулка съм малка.
Добрина Симова
редакционна статия
