ЩУРЕЦЪТ В САКСИЯТА – рецензия на Габриела Цанева
Щастливо обстоятелство ме срещна с Драган Й Ристич, без съмнение, легенда за балканското хайку. Поет, преводач и редактор, чието творчество оставя дълбоки следи и прокарва широки пътища за комуникация между творци от различни жанрове и различни страни, обединени от търсенето на онова неуловимо и мощно влияние върху културата, възприятията и обществото, което словото носи.
Усетих дълбока вътрешна връзка с неговия поетичен свят още при работата ни като членове на журито в първото издание на Националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, който проведохме през м. май и юни т. г. Голяма бе радостта ми, когато получих като подарък няколко негови авторски книги с поезия – хайку и танка.
Особено ме впечатли с изящното си оформление и нестандартен формат една малка книжка, издадена в Скопие, Северна Македония от издателство „Антолог“ през 2016 г. – „Штурецот во саксиjата“. Като илюстрация на корицата е използвана картина на Шибата Зешин от 1882 г., а в книжното тяло са вплетени отпечатъци на дърворезби от неизвестен японски майстор от 18 век. Рецензент и автор на послеслова е Александър Прокопиев…
*
Бързо разтворих страниците сигурна, че лесно ще прочета тези около 200 хайку, на сръбския поет, преведени на македонски език. Но се препънах още в заглавията на четирите раздела, които изграждат структурата на книгата: „Мириса бозелот“ /Мирише на бъз/; „Летната запурнина“ /Лятната треска/; „Ветер во оцакот“ /Вятър във вятъра/ и „Го гледам моjот здив“ /Виждам дъха си/…
И, без да виждам дъха си, разтърсена от лятна треска, хукнах след вятъра, за да вкуся аромата на бъз. Възможно ли е да се докосне духа на поезията през звука на език така близък, а всъщност – отчайващо непознат:
краj клупата во паркот
се соединуват две сенки –
низ гранките месечина
Тук усетът към думите няма място; не просто не е достатъчен – вреден е, защото поезията, за разлика от прозата, е нещо различно, нещо отвъд простото съдържание, вложено в конкретно речниково значение – отгатнато, или не отгатнато; точно или относително приблизително.
до пейката в парка
две сенки се сливат –
през клоните луна
След първите няколко страници започнах да „чувам“ езика на поезията и да се наслаждавам на нейния странен и красив образ, а после – улових и очертанията на уникалния характер на хайку на Драган Ристич – онази емоционалност, родена от съприкосновението на осъзнаването на ре-алността със самата реалност. Как може нещо толкова делнично, така дълбоко да проникне през всички посоки на времето?
корнам трева
околу цветот на jагодата –
го чувствувам вкусот на плодот
/скубя трева
около цъфналата ягода
и чувствам вкуса на плода и́/
*
Не са нужни повече цитати, за да щрихирам особеното усещане, което изпитвах докато четях тази стихосбирка. Важен е не погледът на чужденеца, а на читателя и поета. Тя представя един класически подход към жанра. Всяка от една от четирите части на книгата събира мигове-късчета от един сезон – пролет, лято, есен и зима. Във всяко хайку лесно можем да открием „киго“ и оня характерен скок на мисълта, който го разсича на две и дава неочакван отговор на ежедневните, тривиални въпроси.
Не са много поетите, способни да съберат толкова равностойни като качество и жанрова чистота произведения в една книга. „Щурец в саксията“ – един образец на класическа хайку поезия, пречупена през сетивата и естетиката на един балкански поет! Една книга, която е чест за всеки автор и откровение за всеки читател!
Габриела Цанева
