КОГАТО СЕ ИЗПОВЯДВА ДУШАТА – рецензия на Иван Антонов

Има мигове в живота на всеки човек, когато душата се изповядва. Ако човекът е творец, тя създава красотата на света. А ако той е поет, писател, художник и музикант едновременно – пълнотата на духовните изповеди заблестява на белия лист, на живописното платно или в прекрасните звуци на песента.

Новата си книга „Утре е близо“ Стефан Митев определя като сборник.

Но тя е сбор от творческите му вълнения, изразени чрез словото, песента и живописта.

В нея читателят ще се потопи в един особен и жанрово различен свят, ще го пропътува от абсурда до чистотата на житейския факт, от фантастичната романтика на съня през гротеската до суровата ни реалност. Но независимо от жанровите характеристики, ще усети вглъбената нежност на поетичните вълнения на автора, адресирани до незабравимото детство, майката и близките нему хора. Стефан Митев вярва, че всички ние, когато „есента ни поздрави“ – сме като есенни щурци, които „оставят ключетата за бъдещи тайни/ и нови щурчета, и струни за тях“.

Такава нежна, тиха и същевременно красива и силна  истина читателят ще долови в текстовете на песните, а предполагам и в музиката към тях, в изящно нарисуваните портрети като „Елица“, „Винченцо“, „Брайън“, в импресионистичните рисунки „Тишина за двама“, „Ти и аз“, „Мечтание“ и  др.

*

Стихотворението „Островът на чудесата“ от тази книга завършва с два стиха, които носят полемиката на човешкия път: „А после ще пораснем, вероятно./ Дали ще трябва да се връщаме обратно?“ Но колкото и да ни се иска да има път за връщане в незабравимото детство, светът и животът не ни предлагат такъв (освен пътя на мислите, разбира се).

     И Стефан Митев ни повежда в част от творчеството си по необратимия път на възрастното човечество, показва ни пропаста  в живота между огнището и разпиляната жарава. Доказва ни го и в графиките „Гъдел“, „Съвещанието“ и „Усмивката“ „Усмивката“ е метафора на началото и края, символична подсказка за това, че човек трябва да търси за себе си признанието и смисъла в невъзвратимия епизод между Сега и После.

*

      В книгата освен поезия и живопис, са представени и преводи на стихове от руския поет Александър Суслов, текстове на авторски песни и проза.

Интересна, макар и жанрово не категорично определена е прозата в тази книга. Тук съжителстват разказът, елементи от очерка и есето. Озаглавена е „Почти сънища“ и това съвсем не е случайно.

Творбите, изградени върху фантастичното в сънищата, където краят е самата действителност са „Нощна венчавка“, „Зеленият дракон“, „Чудовища“.

В „Чудовища“ разчленяването на духовния свят на човека и клонирането му в различни морални образи показва абсурдността и фарса в света, в който живеем. Вероятно замисълът на тази безкрайно фантастична творба се родее със замисъла за капричиите на Гоя „Разумът в съня ражда чудовища“. И след събуждането от съня си Стефан Митев ни поднася неумолимата реалност като боксов удар в лицето.

     И въпреки това в „Орхидеи и сняг“ ще каже: „Ти си отново жив, вече можеш да вярваш в нещо повече от съществуване.“

Иван Антонов