На 1 октомври 2026 г. поетесата и преводачка Дора Янева-Медникарова навършва осемдесет години. Родена в Русе, тя посвещава десетилетия на срещата между българската и естонската литература, като превежда поезия, проза и драматургия и въвежда в българския език значими гласове от култура, която продължава да възприема като духовно близка. „Нишката на доброто“ е едновременно поетически образ и възможен ключ към нейния творчески път. В поезията тази нишка остава крехка, но непокътната; в превода тя преминава между езици и култури, съхранявайки различието на литературните гласове и близостта им в разбирането за човека. Юбилейният редакционен портрет проследява двете основни посоки в творческото присъствие на Дора Янева-Медникарова: собствената поезия и превода като внимателно навлизане в чуждата художествена вселена. Думи от разговор с Огнян Стамболиев, кратък поетичен фрагмент и връзки към вече публикуваните в списанието произведения очертават свят, в чийто център остават човекът, езикът и устойчивостта на доброто.
ДОРА ЯНЕВА-МЕДНИКАРОВА НА 80: НИШКАТА МЕЖДУ ДВА ЛИТЕРАТУРНИ СВЯТА
Дора Янева-Медникарова
(снимката е предоставена от Огнян Стамболиев)
На 1 октомври 2026 г. поетесата и преводачка Дора Янева-Медникарова навърши осемдесет години. Родена в Русе, тя свързва продължителния си творчески път с поезията и с превода от естонски, фински и руски език, превръщайки се в един от последователните посредници между българската и естонската литература.
В творческата биография на Дора Янева-Медникарова преводът не е само професионално занимание. Той е дългогодишно опознаване на друг език и друга култура, съпроводено от стремеж техните значими литературни гласове да достигнат до българския читател. Сред превежданите от нея естонски автори са Антон Хансен Тамсааре, Бети Алвер, Арво Валтон, Рейн Салури, Матс Траат, Мари Саат, Оскар Лутс, Юри Туулик и други.
Превела е на български повече от трийсет книги с поезия, проза и драматургия от класически и съвременни естонски и финландски автори. Особено разпознаваем сред тях е романът тетралогия за деца „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ от Ено Рауд, който има няколко български издания и присъства сред четивата за български ученици.
Да навлезеш в чуждата вселена
В разговор с Огнян Стамболиев преводачката определя всеки автор като „отделна вселена“. За да я опознае, преводачът трябва да „навлече кожата“ на автора и да се задълбочи в неподозирани височини и бездни на човешката душа.
В тази образна формула е събрано нейното разбиране за превода. Той не е механично пренасяне на думи между два езика, а внимателно приближаване до чуждия духовен свят. Изисква познание и езиков слух, но също доверие, въображение и способност за временно отстъпване от собствената гледна точка.
Над всичко остава един критерий:
„Щом е литература, отговаря на единствения и най-висш критерий: хуманността.“
За Дора Янева-Медникарова предмет на словото е човекът, а националният език е творение на поколенията и път към дълбоката памет на народа.
Това разбиране обяснява и продължителната ѝ отдаденост на естонската литература. Българският и естонският са езици на сравнително малки народи, но литературното им значение не се измерва чрез броя на хората, които ги говорят. Именно малките народи, казва тя, раждат таланти, способни да застанат редом до творците на големите култури.
Между Естония и България
Професионалната ѝ среща с естонския език започва през 70-те години на ХХ век. Тя го изучава и усъвършенства чрез специализации и участия в международни семинари по естонски език и литература в Талин. Постепенно преводаческата задача се превръща в лична мисия.
В разговора с Огнян Стамболиев Дора Янева-Медникарова не противопоставя принадлежността към родния Русе на близостта си с Естония. Напротив, тя се чувства свързана с естонската култура именно като представител на друг малък народ и като човек от дунавския град на Елиас Канети.
Русе присъства в нейния път не само като родно място, а като отворена врата към други езици и култури. Оттук тръгва дългогодишното ѝ посредничество между литературни светове, отдалечени географски, но близки чрез отношението си към човека, природата, паметта и словото.
Сред големите ѝ творчески намерения остава преводът на естонския национален епос „Калевипоег“, който тя желае да нареди до българските преводи на финландската „Калевала“ и на „Песен за Хайавата“.
Тънката нишка на доброто
Двойното присъствие на Дора Янева-Медникарова като преводачка и поетеса не разделя творческия ѝ свят на две. В основата и на двете дейности стои доверието в човешкото и в способността на словото да съхранява доброто.
В нейното стихотворение „Нишката на доброто“ тази нравствена опора е представена като нещо почти неуловимо, но устойчиво:
„Тя се люлее
сребърна в синевата.
Клоните на дърветата
ѝ сторват път…“
Доброто не е изведено като гръмка декларация. То е тънка нишка, изложена на вятъра и въпреки това незасегната от него. Природата не я заплашва, а ѝ прави път. Именно тази крехка устойчивост свързва голяма част от поетическите и преводаческите занимания на авторката.
В други нейни стихотворения любовта пристига като живо, рошаво дете; човекът и кучето пресичат утрото в общ устремен бяг; лекарят върви през дъжда към непознатия дом; пролетта се завръща в градската градина, но не може да върне майката. Светлото и тъжното не се изключват. Те споделят едно и също пространство, както паметта съхранява едновременно присъствието и загубата.
Преводът като вярност към човека
Преводите на Дора Янева-Медникарова показват различни лица на съвременната естонска поезия. В стиховете на Арво Валтон житейската равносметка преминава през самоиронията, социалното наблюдение, старостта и разговора със смъртта. При Аарне Пуу самотата, любовта и човешката несигурност се появяват в свободни, фрагментарни картини.
Преводачката не заличава различията между тези гласове. Тя ги въвежда в българския език със стремеж да запази техния характер, мисловен ритъм и образна необичайност. Така преводът се превръща не просто в представяне на непознати автори, а в разширяване на пространството, в което българският читател може да срещне човека.
„Всичко е любов към труда и човека.“
Тези думи от разговора с Огнян Стамболиев могат да бъдат прочетени и като кратка формула за целия творчески път на Дора Янева-Медникарова.
В тях има труд, защото превеждането изисква години на учене, четене и внимателно вслушване. Има любов към човека, защото литературата запазва смисъла си само докато съумява да достига до неговата болка, надежда, памет и достойнство.
На осемдесет години поетесата и преводачка продължава да присъства в българската литература чрез собствените си произведения и чрез гласовете, които е направила част от нея. Тънката нишка между двата литературни свята не е прекъсната. Тя продължава да се движи в езика като „флаг на надеждата“.
Бележка към публикацията
Цитираните откъси от разговора са от интервю на Огнян Стамболиев с Дора Янева-Медникарова. Ранна версия на разговора е публикувана през 2020 г. по повод 70-годишнината на преводачката, а разширена версия е публикувана на 7 май 2026 г. по повод нейния 80-годишен юбилей.
Дора Янева-Медникарова в „Картини с думи и багри“
„Тънката нишка на доброто“, поезия от Дора Янева-Медникарова;
„Естонски поети на ХХ век“, Арво Валтон и Аарне Пуу в подбор и превод на Дора Янева-Медникарова;
„Багри от живота“ – поезия на Бети Алвер в превод на Дора Янева-Медникарова
редакционна статия
