ВЪВ ФОКУСА НИ: ТРИФОН КУНЕВ
145 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ
20 февруари 1880 г., Ъглен – 02 февруари 1954 г., София
худ. Дечко Узунов. Портрет на Трифон Кунев. 1941 г.
БИОГРАФИЯ
Трифон Кунев Бояджиев е роден на 20 февруари 1880 г. в село Ъглен, Луковитско. Син е на крупния земевладелец и народен представител в Учредителното народно събрание и в парламентите на нова България Куньо Бояджиев. Определят го като стамболовист. По-големият му брат е юриста и политик Атанас Бояджиев.
Трифон Кунев завършва Априловската гимназия в Габрово, а през 1908 г. завършва „Право“ в Софийския университет.
Започва работа като журналист и редактор във вестника на Народнолибералната партия „Българска независимост“.
По време на Балканската война служи в 3 македоно-одринска бригада и 4 рота на 12-а Лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. В Междусъюзническата война оглавява Юнашкия легион. По време на Първата световна война служи като капитан, командир на телефонна част в Първи софийски пехотен полк. Между 1911 и 1915 г. е в редакционния екип на в. „Воля“ като пръв помощник на тогавашния директор на вестника Симеон Радев.
След края на войните напуска Народнолибералната партия (стамболовисти).
Избран е за народен представител от листата на БЗНС при управлението на Ал. Стамболийски (1920–1923).
Арестуван след Деветоюнския преврат (1923) и след атентата в църквата „Св. Неделя“ (1925). Вторият арест е последван от принудително интерниране за година и половина в родното му село. По време на правителството на Народния блок (1931–1934) пак е народен представител, а след преврата на 19 май 1934 е арестуван отново.
Заема поста директор на Народния театър и е председател е на Съюза на българските писатели (между 1944 и март 1945 г.). След 9 септември 1944 г. минава в опозиция.
През май 1945 г. подава оставката като председател на СБП и напуска редакцията на в. „Литературен фронт”.
Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“, както и на официоза на БЗНС с лидер Никола Петков вестник „Народно земеделско знаме“, където води рубриката „Ситни, дребни като камилчета“, където води рубрика „Ситни, дребни… като камилчета”. Това са политически фейлетони, базирани на пъстри и смеховити народни анекдоти. В нея Трифон Кунев защитава основните демократични свободи, в противовес на опитите за налагане на комунистически диктатура и тоталитарен режим в края на 40-те години в България.
Публицистиката на Кунев предизвиква силното недоволство на официалната власт.
Заради статията „Едно разяснение. Г-н Георги Димитров обвинява – Трифон Кунев отговаря”, публикувана на 05.06.1946 г., както и заради „Отворено писмо до моите избиратели” (в-к Народно земеделско знаме, бр.184,1946 г.) е жестоко пребит в редакцията на вестника, а на 21 юни същата година е арестуван и затворен в Централния софийски затвор. Освободен е след пет месеца, защото е избран за народен представител от БЗНС.
След обесването на Никола Петков на 23.09.1947 г. и ликвидирането на парламентарната опозиция процесът срещу Трифон Кунев е подновен и през ноември 1947 година той е осъден на 5 години затвор.
Изключен е от Съюза на българските писатели месец по-рано, през октомври 1947.
На 14 януари 1951 г. е помилван от Вълко Червенков и освободен.
След освобождението си живее в София, сближава се с дъновистите.
*
Първите творби на Трифон Кунев са отпечатани през 1898 г. в просъществувалото за кратко (1897 – 1899) списание „Живот“.
По-късно сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Наш живот“, „Демократически преглед“ и „Българан“. Пише стихове, разкази, фейлетони, статии, есета, спомени.
Автор е на стихосбирките „Песни“, „Хризантеми“, „Зарници“, „Антология – Песни. Хризантеми. Зарници; художествена проза“, „Стихотворения“ (антология). Като прозаик-публицист издава книгите „Конско евангелие за народняците“ (сатира), „Весели злополучия“ (сборник с хумористични разкази), „Пуне от Горна Баня“, „Ситни, дребни като камилчета“.
Под редакцията на Д. Аврамов и Р. Ралин излиза сборникът „От „Песни“ до „Ситни – дребни… като камилчета“.
Трифон Кунев умира на 2 февруари 1954 г. в София.
ТВОРЧЕСТВО
ПОЕЗИЯ
ПУБЛИЦИСТИКА
ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО
Първите ми „срещи“ с Трифон Кунев се случиха по времето, когато пишех първата си книга – „Миналото в мен“. Хората, онези, преминалите през комунистическите лагери и затвори, които ми говореха за него бяха много. И всеки го споменаваше с дълбоко уважение и неприкрит възторг. Това тяхно отношение очерта пред мен силуета му – личност, която вдъхновява, която води, която устоява и дава устои. Може би това, последното, е било най-важно за поколението на последните защитници на демократичните ценности и идеи.
Почти по същото време рубриката „Ситни, дребни като камилчета“ стана много популярна и харесвана от читателите на в. „Народно земеделско знаме“, по-късно – “Земеделско знаме”. Тази рубрика е постоянна и любима и за аудиторията на в. „Литературно земеделско знаме“. Трифон Кунев често се цитира и споменава в тези издания, особено стихотворението му в памет на Стамболийски.
Много години минаха оттогава. Името на Трифон Кунев, напълно изтрито от комунистическата цензура, днес все по-често се споменава. Поезията му може да се намери лесно – почти в цялост в сайта „Литературен клуб“, а много произведения са налични за свободно четене и в е-сп. „Литературен свят“, както и в онлайн библиотеката „Моята читанка“. Но сатирата – онази част от творческото му „аз“, от личностната му същност, която е била неудобна и преследвана от два режима – остава все така в забвение – непозната и трудно достъпна в нашия дигитализиран свят. Все така неудобен е творецът, който с остро перо и честна съвест защитава позицията си, като не спестява неудобни истини за мракобесните времена, в които е живял.
Този факт повдига един съществен въпрос, който стои пред днешното общество – способността да се преценява обективно историята.
редакционна статия
Източници: wikipedia; “Речник на българската литература след освобождението”
сайтовете: Литературен клуб, Литературен свят, сайт на РБ “Любен Каравелов, сайт на Съюза на българските писатели, https://inspiro-bg.com; https://kultura.bg, https://idealisti.bg и др.
